Свикнах с теб. Напълно двама заедно.
Но колкото и да давам от мен ти беше безумно ослепял
Когато се радвай тайно на гласа ти и звънкия ти смях, ти беше забавен за всички, но за мен бе специален звук.
Шоколадови те ти меки къдрици.... О те... Тези къдрици. Тайно се надявах меко да паднат върху кожата ми, за да усетя онзи невероятен екстаз.
Кафявите ти очи... Те просто ме побъркваха.
Когато погледати попадне върху мен, не знаех да говоря ли, да се визирам в тях докато мога, или просто да замръзнал, като статуя.
Заставайки до мен ми вдъхваше чувство за надмощие над мен, но и този приятен уют е не заменим....
Аз давах и давах, но ти не разбра.
Търсеше погледите, допирите, изкуствения смях на много други.
Сподели ми, че искаш интимност, но търсеше само плудски удоволствия.
Така е, аз давам ти НЕ вземаш.
Но....
Нищо..
Аз ще продължа да давам с надежда, че ще започнеш да вземаш.



-неизказанитемидумикъмтеб.
Venebria