Плашещо е да намериш точни думи и да опишеш даден човек и определен момент.
Иска ми се да си кажа, че просто свикнах с ТЕБ.
Иска ми се да отрека всички напиращи чувства и усмивки само, за да си спестя болката когато си отидеш. Дори в пряк и преносен смисъл.
Искам да не губя връзка с теб, но ми се струва невъзможно.
Страх ме е, че през това време, в което губехме часове в приказки и безсънни нощи с мисли ще са напразни.
Че ще се върнеш отново към стария си живот и аз отново ще съм никоя...


-неизказанитемидумикъмтеб.
Venebria

Разочарованието е резултат от напразни надежди...

Свикнах с теб. Напълно двама заедно.
Но колкото и да давам от мен ти беше безумно ослепял
Когато се радвай тайно на гласа ти и звънкия ти смях, ти беше забавен за всички, но за мен бе специален звук.
Шоколадови те ти меки къдрици.... О те... Тези къдрици. Тайно се надявах меко да паднат върху кожата ми, за да усетя онзи невероятен екстаз.
Кафявите ти очи... Те просто ме побъркваха.
Когато погледати попадне върху мен, не знаех да говоря ли, да се визирам в тях докато мога, или просто да замръзнал, като статуя.
Заставайки до мен ми вдъхваше чувство за надмощие над мен, но и този приятен уют е не заменим....
Аз давах и давах, но ти не разбра.
Търсеше погледите, допирите, изкуствения смях на много други.
Сподели ми, че искаш интимност, но търсеше само плудски удоволствия.
Така е, аз давам ти НЕ вземаш.
Но....
Нищо..
Аз ще продължа да давам с надежда, че ще започнеш да вземаш.



-неизказанитемидумикъмтеб.
Venebria

 Лесно беше когато бяхме деца.
Харесаш си някоя децка приказка за принцеса изпаднала в беда и така желано се появява принцът на белия кон, който спасява клетата девойка. Сега?! Сега просто стоиш затънал е кал, а желаният принц стои до теб и само гледа отстрани. Колкото и голяма девейка да си, изпаднеш ли в беда... Искаш принцът ти да дойде и да те спаси.

Venebria

 
А вие чувствали ли сте се така?