Плашещо е да намериш точни думи и да опишеш даден човек и определен момент.
Иска ми се да си кажа, че просто свикнах с ТЕБ.
Иска ми се да отрека всички напиращи чувства и усмивки само, за да си спестя болката когато си отидеш. Дори в пряк и преносен смисъл.
Искам да не губя връзка с теб, но ми се струва невъзможно.
Страх ме е, че през това време, в което губехме часове в приказки и безсънни нощи с мисли ще са напразни.
Че ще се върнеш отново към стария си живот и аз отново ще съм никоя...


-неизказанитемидумикъмтеб.
Venebria

Разочарованието е резултат от напразни надежди...

Свикнах с теб. Напълно двама заедно.
Но колкото и да давам от мен ти беше безумно ослепял
Когато се радвай тайно на гласа ти и звънкия ти смях, ти беше забавен за всички, но за мен бе специален звук.
Шоколадови те ти меки къдрици.... О те... Тези къдрици. Тайно се надявах меко да паднат върху кожата ми, за да усетя онзи невероятен екстаз.
Кафявите ти очи... Те просто ме побъркваха.
Когато погледати попадне върху мен, не знаех да говоря ли, да се визирам в тях докато мога, или просто да замръзнал, като статуя.
Заставайки до мен ми вдъхваше чувство за надмощие над мен, но и този приятен уют е не заменим....
Аз давах и давах, но ти не разбра.
Търсеше погледите, допирите, изкуствения смях на много други.
Сподели ми, че искаш интимност, но търсеше само плудски удоволствия.
Така е, аз давам ти НЕ вземаш.
Но....
Нищо..
Аз ще продължа да давам с надежда, че ще започнеш да вземаш.



-неизказанитемидумикъмтеб.
Venebria

 Лесно беше когато бяхме деца.
Харесаш си някоя децка приказка за принцеса изпаднала в беда и така желано се появява принцът на белия кон, който спасява клетата девойка. Сега?! Сега просто стоиш затънал е кал, а желаният принц стои до теб и само гледа отстрани. Колкото и голяма девейка да си, изпаднеш ли в беда... Искаш принцът ти да дойде и да те спаси.

Venebria

 
А вие чувствали ли сте се така?

Здравейте отново!

Бих искала да започна началото така.

аз съм момиче а 17-18, като още от малка обожавам да пиша. 

Първите ми опити за книга бяха в трети клас. 

После започнах воденето на дневници. Пишех постоянно във всеки удобен за мен момент. 

След известно време една приятелка ми каза за един страхотен сайт за онлайн книги. (ще прикача хипервръзка за сайта)(https://www.wattpad.com/user/Venebria)

Започнах да пиша там. Създадох своя магичен свят, в който бях себе си. Описвайки всеки герой, аз взимах частичка от мен и от света наоколо. така създадох и първата си онлайн книга. 

После я последваха и още три. с Времето започнах да мисля по мащабно, дори и за издаване, но тогава започна мъчението.

Преди година и половина, две завърших черновата на първата си книга. Намерих рецензатор и започнах с проекта по издаването й.

Когато рецензията бе готова и я получих тя беше меко казано хаплива... беше ужасно критична. Почувствах се наистина зле когато сама разбирах че бях вкарала всички възможни усилия и чувства в нея, а една непозната жена ме беше сринала за секунди. 

все още е трудно да се съвзема, но не съм се отказала от мечтата си. 

Интересно ми е дали някой от вас също се занимава с писане или с каквото и да е друго изкуство. 

Пишете долу в коментарите и не се притеснявай те да изразите мнението си каквото и да е то. Предизвиквам ви да бъдете себе си!

Благодаря ви !

Призвание писател.

Една дума със седем различни по звук букви, но заедно правят неописуема магия.
Да бъдеш писател е едно наистина трудно призвание.
Хващайки химикалка и заставайки пред празния бял лист хартия, ти създаваш един нов и неописуем свят.
Свят пълен с цветове, емоции и различни чувства.
Целият израз от буря и еуфория на писателят създават мелодия, както хармонично бягащите пръсти на пианист.
Писател по призвание.
С всяко хващане на химикал е като първото прохождане.
Прощапулникът е жанрът, за който се хващаш и той е голямата то упора.
Дори и да няма кой да те изправя през всички творчески кризи, ти знаеш, че зад ъгъла те дебнат все по-нови вдъхновения и падения, но след всеки следващ път те обзема онова приятно чувство.
Чувство, че си успял да предадеш цялата вихреща се в теб буря от герои и сюжети на милиарди читатели и си вдъхновител за нови такива.
Но ти си просто човек отдаден на цел.
Просто писател с едно призвание.

~Venebria~

Здравейте на Всички.

Създавам този блог за хора като мен. Хора, които трудно изразавят мнението си пред обществото, но са душевно признати за писатели.

Блогът ми ще е напълно анонимен.
Ще качвам онлайн книгите, които пиша, моята поезия и разкази.